Разбира се, че федералните служби бяха навсякъде в Twitter
Автор: Мика Медоукрофт,
В " Туитър " работеха алчни функционери, които се стремяха да угодят на контактите си и на някогашните си сътрудници от националната сигурност.
Може би читателите ще се съгласят, че по този начин наречените " Досиета Туитър " си остават най-важната вест. Не тъй като сме научили нещо ново от тях, а по-скоро тъй като те удостоверяват основа, което вие и аз - дисиденти, без значение дали сте желали да бъдете или не - към този момент сме знаели. Бяхме, по този начин да се каже, неведнъж питани: " На кого ще се доверите - на нас, бюрократите, или на личните си лъжливи очи? ". И освен е хубаво, само че и е основополагащо за рационалния самоконтрол да знаем, че точно те - бюрократите, а не нашите очи са лъгали.
Последните две елементи от досиетата, дело на Майкъл Шеленбергер и Лий Фанг, може би са най-шокиращите до момента, само че дано вършим разлика сред потрес и изненада. Наистина е шокиращо в една демократична република да ни потвърдят, че националната ни загадка полиция е работила в тясно съдействие с корпоративна конструкция, с цел да манипулира де факто нашия градски площад и да повлияе на резултатите от изборите.
ФБР е подтикнало Йоел Рот да потули историята с преносимия компютър на Хънтър Байдън. Наистина е шокиращо в страна, отдадена на гражданското ръководство, нашите военни да организират акции за въздействие на де факто американска почва на американска обществена медийна платформа.
Пентагонът организираше интервенции за психическа война в Tуитър с помощта на Tуитър.
Но не би трябвало да е изненада, даже и да се гордеем с нашата представителна федерална система, че всичко това се удостоверява. От една страна ФБР има добре открит опит в сенчеста политическа интервенция, прекомерно дълъг, с цел да го описваме в детайли тук - левите говореха за това, дружно с палеоконсервативната и либертарианската десница. От друга страна, Tуитър представлява пресечна точка на технологиите и публицистиката, а малко са частите на американското общество, които са по-свързани с националната сигурност от тях.
В качеството си на четвърта власт медиите заемат централно място в осведомителната сфера, която е обект на интерес от страна на нашите и непознатите служби за сигурност. Политиката на всеобщото присъединяване се гради върху образуването на разнообразни типове консенсус, а Първата корекция съставлява опит за основаване и отбрана на споделена сфера за това осмисляне, настрана от самата страна. В този миг на нашето развитие е безсмислено да разсъждаваме върху концепцията за безпристрастен публичен площад, а аз просто настоявам, че той в никакъв случай не е съществувал. Но би трябвало да си дадем сметка, че митологията за неутралния публичен площад, и по-специално митологията за свободната и самостоятелна преса, в която американците не престават да бъдат възпитавани е артефакт от Студената война и триумф на дълбоката американска държава.
Тази митология е конструирана и произведена от един американски истаблишмънт, който по това време в действителност е бил ефикасен и в някои връзки първокласен. Усилията на тоталната война и развиването на технологиите, изключително в региона на връзките, бяха централизирали инструментите за командване и надзор и производството на консенсус повече от всеки път. Масовата готовност и военната стопанска система по време на Втората международна война, съюзническите пропагандни старания и новото светско формулиране на демократичните западни полезности в Нюрнберг, както и продължителните старания в Студената война, способстваха за образуването на същинско всеобщо общество със мощен културен истаблишмънт. И, в случай че би трябвало да се изразим напълно ясно, National Review и други уважавани консервативни издания от това време действаха като следена съпротива в границите на общия демократичен консенсус, защитавайки неговия десен край.
Широко публикувано беше мнението, че интернет ще възвести нова епоха на децентрализация, която ще трансформира митичния безпристрастен публичен площад в действителност. Всъщност някои хора към момента считат, че това може да се случи. Предполага се, че цифровата връзка ще отстрани до известна степен точките на концентрация, редакторите и издателите, а оттова и публицистичните линии. Разбира се, към този момент сме очевидци на някои от тези неща, защото всичко - от верижните писма по електронната поща до блоговете и новинарските уеб сайтове - даде на това, което е било полууспешно и потискано като маргинални възгледи, по-голям обсег и доста по-значимо място в публичния дискурс. Но както в обществената, по този начин и в хипотетично частната сфера, интернет екосистемата е наложително централизирана. Това е правилно от структурна позиция, в случай че се замислим за сървърите, кабелите и все по-монополните платформи. Вярно е и в исторически проект, като се има поради произходът на интернет във типа, в който го познаваме, от страната на националната сигурност, както при първичното му създаване като технология за командване и надзор на DARPA, която може да оцелее при нуклеарна война, по този начин и при по-късните.
С всичко това желая да кажа, че колкото и шокиращи да са, файловете в Twitter не трябва да ни изненадват. Нашата медийна екосистема е артикул на историята на американската национална сигурност, както и всичко останало в тази страна, а може би и повече. Популярният нерефлексивен мироглед за политическите медии е, че те се занимават с политика; репортерът оповестява за това, което се случва в някаква специфична друга социална сфера, наречена " политика ", която се намира настрана от публичния площад, който всички ние обитаваме. Но в всеобщото демократично общество такава самостоятелна политическа сфера не съществува и най-малко от Уотъргейт насам, в случай че не и от Световните войни насам, пътят към престижа в медиите е не да отразяваш политическия спор, а да участваш в него, умишлено или не. Оказва се, че Twitter преди Елон Мъск не се е различавал толкоз доста от Washington Post, New York Times или CNN, защото в него са работили страхливи функционери, искащи да се харесат на своите контакти и някогашни сътрудници от националната сигурност.
----
Мика Медоукрофт е онлайн редактор на The American Conservative. Той е стипендиант по публицистика на Робърт Новак за 2021-22 година към Фонда за американски проучвания и стипендиант по Линкълн за 2022 година към Института в Кларемонт. Преди да се причисли към TAC като ръководещ редактор през февруари 2021 година, е служил като връзка с Белия дом в Агенцията за запазване на околната среда на Съединени американски щати и е помагал в писането на речи там. Притежава магистърска степен по обществени науки от Чикагския университет, където написа върху политическата доктрина. Преди това е работил като помощник-редактор на Washington Free Beacon. Това е вторият му стаж в TAC, защото не толкоз от дълго време е бил публицистичен помощник в списанието. Бакалавърската му степен е по история от Hillsdale College, където е приключил и публицистика. Мика е родом от северозападната част на Тихия океан и сходно на Одисей се надява някой ден да се завърне вкъщи след дълго заточение на Изток.
Източник:
23 Дек 202259022 Дек 2022175821 Дек 2022363621 Дек 2022507020 Дек 2022147219 Дек 2022555КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани14 Дек 202280909 Дек 2022117417 Дек 2022111717 Дек 2022355
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
В " Туитър " работеха алчни функционери, които се стремяха да угодят на контактите си и на някогашните си сътрудници от националната сигурност.
Може би читателите ще се съгласят, че по този начин наречените " Досиета Туитър " си остават най-важната вест. Не тъй като сме научили нещо ново от тях, а по-скоро тъй като те удостоверяват основа, което вие и аз - дисиденти, без значение дали сте желали да бъдете или не - към този момент сме знаели. Бяхме, по този начин да се каже, неведнъж питани: " На кого ще се доверите - на нас, бюрократите, или на личните си лъжливи очи? ". И освен е хубаво, само че и е основополагащо за рационалния самоконтрол да знаем, че точно те - бюрократите, а не нашите очи са лъгали.
Последните две елементи от досиетата, дело на Майкъл Шеленбергер и Лий Фанг, може би са най-шокиращите до момента, само че дано вършим разлика сред потрес и изненада. Наистина е шокиращо в една демократична република да ни потвърдят, че националната ни загадка полиция е работила в тясно съдействие с корпоративна конструкция, с цел да манипулира де факто нашия градски площад и да повлияе на резултатите от изборите.
ФБР е подтикнало Йоел Рот да потули историята с преносимия компютър на Хънтър Байдън. Наистина е шокиращо в страна, отдадена на гражданското ръководство, нашите военни да организират акции за въздействие на де факто американска почва на американска обществена медийна платформа.
Пентагонът организираше интервенции за психическа война в Tуитър с помощта на Tуитър.
Но не би трябвало да е изненада, даже и да се гордеем с нашата представителна федерална система, че всичко това се удостоверява. От една страна ФБР има добре открит опит в сенчеста политическа интервенция, прекомерно дълъг, с цел да го описваме в детайли тук - левите говореха за това, дружно с палеоконсервативната и либертарианската десница. От друга страна, Tуитър представлява пресечна точка на технологиите и публицистиката, а малко са частите на американското общество, които са по-свързани с националната сигурност от тях.
В качеството си на четвърта власт медиите заемат централно място в осведомителната сфера, която е обект на интерес от страна на нашите и непознатите служби за сигурност. Политиката на всеобщото присъединяване се гради върху образуването на разнообразни типове консенсус, а Първата корекция съставлява опит за основаване и отбрана на споделена сфера за това осмисляне, настрана от самата страна. В този миг на нашето развитие е безсмислено да разсъждаваме върху концепцията за безпристрастен публичен площад, а аз просто настоявам, че той в никакъв случай не е съществувал. Но би трябвало да си дадем сметка, че митологията за неутралния публичен площад, и по-специално митологията за свободната и самостоятелна преса, в която американците не престават да бъдат възпитавани е артефакт от Студената война и триумф на дълбоката американска държава.
Тази митология е конструирана и произведена от един американски истаблишмънт, който по това време в действителност е бил ефикасен и в някои връзки първокласен. Усилията на тоталната война и развиването на технологиите, изключително в региона на връзките, бяха централизирали инструментите за командване и надзор и производството на консенсус повече от всеки път. Масовата готовност и военната стопанска система по време на Втората международна война, съюзническите пропагандни старания и новото светско формулиране на демократичните западни полезности в Нюрнберг, както и продължителните старания в Студената война, способстваха за образуването на същинско всеобщо общество със мощен културен истаблишмънт. И, в случай че би трябвало да се изразим напълно ясно, National Review и други уважавани консервативни издания от това време действаха като следена съпротива в границите на общия демократичен консенсус, защитавайки неговия десен край.
Широко публикувано беше мнението, че интернет ще възвести нова епоха на децентрализация, която ще трансформира митичния безпристрастен публичен площад в действителност. Всъщност някои хора към момента считат, че това може да се случи. Предполага се, че цифровата връзка ще отстрани до известна степен точките на концентрация, редакторите и издателите, а оттова и публицистичните линии. Разбира се, към този момент сме очевидци на някои от тези неща, защото всичко - от верижните писма по електронната поща до блоговете и новинарските уеб сайтове - даде на това, което е било полууспешно и потискано като маргинални възгледи, по-голям обсег и доста по-значимо място в публичния дискурс. Но както в обществената, по този начин и в хипотетично частната сфера, интернет екосистемата е наложително централизирана. Това е правилно от структурна позиция, в случай че се замислим за сървърите, кабелите и все по-монополните платформи. Вярно е и в исторически проект, като се има поради произходът на интернет във типа, в който го познаваме, от страната на националната сигурност, както при първичното му създаване като технология за командване и надзор на DARPA, която може да оцелее при нуклеарна война, по този начин и при по-късните.
С всичко това желая да кажа, че колкото и шокиращи да са, файловете в Twitter не трябва да ни изненадват. Нашата медийна екосистема е артикул на историята на американската национална сигурност, както и всичко останало в тази страна, а може би и повече. Популярният нерефлексивен мироглед за политическите медии е, че те се занимават с политика; репортерът оповестява за това, което се случва в някаква специфична друга социална сфера, наречена " политика ", която се намира настрана от публичния площад, който всички ние обитаваме. Но в всеобщото демократично общество такава самостоятелна политическа сфера не съществува и най-малко от Уотъргейт насам, в случай че не и от Световните войни насам, пътят към престижа в медиите е не да отразяваш политическия спор, а да участваш в него, умишлено или не. Оказва се, че Twitter преди Елон Мъск не се е различавал толкоз доста от Washington Post, New York Times или CNN, защото в него са работили страхливи функционери, искащи да се харесат на своите контакти и някогашни сътрудници от националната сигурност.
----
Мика Медоукрофт е онлайн редактор на The American Conservative. Той е стипендиант по публицистика на Робърт Новак за 2021-22 година към Фонда за американски проучвания и стипендиант по Линкълн за 2022 година към Института в Кларемонт. Преди да се причисли към TAC като ръководещ редактор през февруари 2021 година, е служил като връзка с Белия дом в Агенцията за запазване на околната среда на Съединени американски щати и е помагал в писането на речи там. Притежава магистърска степен по обществени науки от Чикагския университет, където написа върху политическата доктрина. Преди това е работил като помощник-редактор на Washington Free Beacon. Това е вторият му стаж в TAC, защото не толкоз от дълго време е бил публицистичен помощник в списанието. Бакалавърската му степен е по история от Hillsdale College, където е приключил и публицистика. Мика е родом от северозападната част на Тихия океан и сходно на Одисей се надява някой ден да се завърне вкъщи след дълго заточение на Изток.
Източник:
23 Дек 202259022 Дек 2022175821 Дек 2022363621 Дек 2022507020 Дек 2022147219 Дек 2022555КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани14 Дек 202280909 Дек 2022117417 Дек 2022111717 Дек 2022355
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ